Борбата е безмилостно жестока.

След поевече от едногодишно мълчание, реших да продължа да пиша. Снощи един приятел ми каза, че е “зачел” блога ми, та се сетих че не съм писал отдавна.

Много неща се случиха през изминалата година, но по-интересното е усещането, че тази ще се случват много по-интересни. Не говоря за личен план, а по-скоро за обкръжаващата ни действителност.

След сравнително добрия старт на миналата година, бизнесът в България усети тъмните облаци на кризата. Лятото мина някак, но есента, а ащое повече сега през зимата нещата започнаха да стават страшнички.

Все по-често се чува за компании, които освобождават персонал, намаляват заплати и общо взето затварят кранчето за всякакви “ненужни” разходи. Като част от тях обаче се смятат и разходите за маркетинг. Добрата страна на нещата е, че все по-често в публичното пространство се коментират техниките на българския топ мениджмънт (да се чете собственици) и биват “порицавани” за тяхната недалновидност. Дали наистина услугите в България са клиентски ориентирани? Ще разберем съвсем скоро.

Борбата е безмилостно жестока. Борбата, както казват, е епична… Думите на Вапцаров (тук вече, ако г-жа Крачунова види от някъде се надявам да не припадне) могат да ни прозвучат много, като за няшето време. Само че се борим за различен вид “свобода”. Свободата да имаме възможност да се изявим, да спомогнем за фирмите, за които работим, въпреки упорството на собствениците им. Да звучи странно и нелогично, но то си е така. Идентифицирането на човешкия потенциал, който притежава дадена компания е нелека задача, особено когато някой смята, че разбира от всичко.

Така де, очакват ни интересни моменти…