Starbucks or starsucks
10 януари, 2009
Появата на Старбъкс в нашата мила родна страна си беше събитие. Помня, че он и оф-лайн се коментираше надълго и нашироко навлизането на тази международна верига кафеджии. И аз четох, и аз чаках. И то се случи.
Е, не бих казал, че мястото на пица Хът е най-доброто (ех, те не успяха да се наложат тук), но вече няколко пъти на път за работа (пробвам да ходя пеша до офиса – действа ми ободряващо и креативно) минавам оттам и си вземам едно голямо Лате. Ще вметна, че съм фен на Старбъкс – за пръв път опитах в Лондон, после на няколко други места, а за последно беше в Прага. Разбира се гледам на българското (гръцкото) начинание с критично око. Навсякъде се славят с доброто обслужване, високото качество на кафето, един куп органик продукти и т.н. Най-весело ми беше, когато прочетохме една табелка в кафето в мола на Милтон Кийнс – „За да гарантираме върховото изживяване от пиенето на нашето кафе, учиво Ви молим да не пушите“ – е, колегата ми псуваше, но аз се радвах като един заклет непушач.
Та да се върна на днешното ми ‘върхово’ изживяване. Момичетата и момчетата в наш’то С’Бъкс се справят, бих казал добре, но…
Кафето си е добро (абе трудно ми е да намеря разлика между това на Онда и това на Старбъкс… дори и в цената няма разлика). Грешката ми днес беше, може би, че си взех и един сандвич. Как да не си взема, като бях на половината път (от НДК до Мадрид и Черковна) и бях определено гладен. Та, грабвам голямото Лате и сандвича и решавам да си го хапвам, докато вървя през градинката. Навън е студено и бяло, но на мен това ми действа супер добре. Минавам през подлеза, разопаковам сандвича (имат хубава опаковка, рециклируема, с много малко пластмасо-подобни) и какво осъзнавам. След първите хапки, осъзнавам че хлебеца е доста поизсъхнал, дотолкова че е хванал коричка. Естествено не ми се връщаше назад и го сгънах сандвича, но се почуствах доста зле. Не заради почти четирите лева, а по-скоро за чувството, че това е поредното хубаво нещо, което сме готови да развалим с балканщина. Не казвам българщина, защото тук определено има намеса и на византийски привкус. Толкова ли е трудно да задържим качеството на една услуга? Не знам.