Лисабон и GUA

Поводът да бъдем в Лисабон е GUA. А GUA е Graphic Users Association.

Хубаво правят хората – винаги на хубаво място, спокойно, разказват за минали, сегашни и бъдещи успехи. Хранят те, поят те, показват ти красиви неща, а ти – чустваш се далеч от всекидневните проблеми, с ум отворен за бъдещите добрини.

Най-хубавото в нашето пътуване обаче беше факта на по-ранното пристигане и по-късното заминаване.

Още с пристигането в късния следобед хвърлихме багажа, освежихме се, нарамихме фото техниката (колегата мъкнеше цяла раница, аз не останах длъжен и показах новият статив) и хайде към забележителностите.

Е, лекинко объркахме пътя към метрото, но затова пък спряхме запътилия се към нас жандарм с автомат през рамо и спокойно го попитахме. То какво се оказа – пътят минавал покрай посолството на САЩ, а ние – мрачни балкански субекти…

Стигнахме до метрото с помощта на един любезен португалец. Тези хора са много мили и любезни. Със сигурност не им е много по-леко от на братята българи, но са пъти по любезни и позитивно настроени.

Слезнахме в центъра, разгледахме, поснимахме, хапнахме, отклонихме дузина предложения за кока, хашиш, ‘шоколадчета’ и т.н., и се прибрахме:)

Последваха два дена, изпълнени с напрегната работна програма, нон-стоп лекции, обсъждания, разговори…. и приятни вечери с португалска кухня.

В събота бяхме свободни. Е, аз не съвсем – имах един курс по автоматизация на джаджите на Кодак. Хубавото дойде следобяд – разгледахме “Океанариума” и се разходихме по крайбрежната алея. За разлика от нашата мила столица, Лисабон има много зелени площи, много празни пространства и много места за отдих.

Разходката ще опиша в детайли в следващия пост.