Monday, bloody monday

Какво може да значи тази перефраза – само едно: Малко са хубавите неща, които могат да ти се случат в понеделник, но със сигурност това не е понеделнишката оперативка. Защо ли? Хм, нека да помисля… нормално ли е почти всеки понеделник да се мрънка за едно и също нещо? А нормално ли е на оперативките да се говори само за проблеми? Нормално ли е да излизаш с усещането, че току що си загубил 2-3 часа в празни приказки, без да си намерил решения? Със сигурност не.

Не е добра тази работа!

Лисабон и GUA

Поводът да бъдем в Лисабон е GUA. А GUA е Graphic Users Association.

Хубаво правят хората – винаги на хубаво място, спокойно, разказват за минали, сегашни и бъдещи успехи. Хранят те, поят те, показват ти красиви неща, а ти – чустваш се далеч от всекидневните проблеми, с ум отворен за бъдещите добрини.

Най-хубавото в нашето пътуване обаче беше факта на по-ранното пристигане и по-късното заминаване.

Още с пристигането в късния следобед хвърлихме багажа, освежихме се, нарамихме фото техниката (колегата мъкнеше цяла раница, аз не останах длъжен и показах новият статив) и хайде към забележителностите.

Е, лекинко объркахме пътя към метрото, но затова пък спряхме запътилия се към нас жандарм с автомат през рамо и спокойно го попитахме. То какво се оказа – пътят минавал покрай посолството на САЩ, а ние – мрачни балкански субекти…

Стигнахме до метрото с помощта на един любезен португалец. Тези хора са много мили и любезни. Със сигурност не им е много по-леко от на братята българи, но са пъти по любезни и позитивно настроени.

Слезнахме в центъра, разгледахме, поснимахме, хапнахме, отклонихме дузина предложения за кока, хашиш, ‘шоколадчета’ и т.н., и се прибрахме:)

Последваха два дена, изпълнени с напрегната работна програма, нон-стоп лекции, обсъждания, разговори…. и приятни вечери с португалска кухня.

В събота бяхме свободни. Е, аз не съвсем – имах един курс по автоматизация на джаджите на Кодак. Хубавото дойде следобяд – разгледахме „Океанариума“ и се разходихме по крайбрежната алея. За разлика от нашата мила столица, Лисабон има много зелени площи, много празни пространства и много места за отдих.

Разходката ще опиша в детайли в следващия пост.

На път към Лисабон

Днешното пътуване (на 30.09.2008 г.) започна епично със ставане в 5:00 – както си трябва… Поне улиците бяха празни и нямаше типичното в последни дни задръстване. На летището се събрахме тримата ‘палавници’ – двама колеги (Тео и Мартин) и моя милост. Всичко вървеше много безгрижно, като изключим БГ паспортния контрол – две девойки, които обективно бяха кисели, защото бяха на работа по това време. Та едната реши че това на личната карта си прилилча малко с това, стоящото пред нея. Вярно е че там съм с брада, малко по слаб и с известно количество коса, но… Както и да е, след показването на шофьорската книжка ме пуснаха. Едната обаче реши, че трябва да ми развали настроението (защото аз репликирах, че никъде това не ми се е случвало) и ми каза че и други неща ще ми се случат – какви ли!?!?!

Благополучно кацнахме в Мюнхен, където установихме че имаме достатъчно време да хвърлим един бърз поглед на центъра.

Мunchen center

 Качихме се на поредната катедрала ( 3 Евро за качването ), слезнахме и се отдадохме на заслужено биропийство. Последното е документирано, заедно с прилежащите вурстчета, зеленце и картофена салата.

бира и мезе

След като благополучно напълнихме тумбаците, се отправихме обратно към летището. Влакчето се носеше толкова тихо и леко, че просто придремахме

След един малко по-дълъг полет се кацнахме в Лисабон, за което ни преживяване ще разкажа в част втора.