Почивка и командировка

Да, да, ще кажете „какво по-хубаво от това?“

Да, да, ама не.

Защо винаги, когато ще отсъствам от офиса трябва да се струпат възможно най-шантавите, най-сложните и въобше най-най-най проекти.

Понякога си мисля, че почивката е някакъв вид наказание, освен в случаите, когато мобилните телефони седят в някое чекмедже кротко изключени.

Пожелавам си да не звънят много в Лисабон.

Слънчев понеделник

Започна поредната хубава седмица. Задръстването е класическо, а навън се прокрадва слънце. Но най-прекрасното нещо за мен тази работна седмица е факта, че ще е съставена от 1 ден. Въпреки ранният полет утре, се надявам да имаме приятна вечер в Лисабон. Та така – животът е хубав (понякога)!

Още един глобален мислител.

Ето ме и мен в глобалното пространство. Все още не мога да определя ‘защо’ направих този блог, но може да се окаже добър експеримент или по-скоро предизвикателство.

Да си кажа от сега, обичам технологиите, но продпочитам разговора ‘на живо’, сладките приказки между приятели с чаша вино, стойностната литература и въобще – стойностните неща. Да, вярно, за различните хора те са различни. Но аз обичам да намирам и да се раздвам на тези неща, които правят човека уникален, така да се каже – вътрешната природа и красота.

Обичам изявите, но пък ненавиждам помпозността и нарочната надутост.

Е, ще си пожелая „На добър час“, пък се надявам и Вие – тези, които евентуално бихте чели писанията ми – да ми го пожелаете.

Й.